Свалям шапка на този живот,
за всичко, което научих-
да вярвам на топли очи,
пък били те дори и на куче.
Да различавам добрата ръка
от тази, която ме цапа.
Да виждам и в грозното красота,
да мога да стискам и лапа.
Да се пазя от хитри очи
на хора и да вярвам в лисица.
Да осъзнавам преходността,
да съм сит и пред празна паница.
Да предпазя от суета
душата си с шепа искрици
и мъдростта да виждам света
с детските си зеници.
Рангел Мрянов
